Имението на сем:Стивънс

[You must be registered and logged in to see this image.]моята спялня[You must be registered and logged in to see this image.]

-Ашли моляте ела да ми помогеш-извика майката на Аш
-Оф чакайте де човек не може за минутка да се осамоти ще дойда по спокойно.-стресна и се на среща тя
-Какъв е този език дръж се възпитано момиченце
-Добре извинявай.Дай това на мен мамо.
-Точно така,а сега отиди при баща си той има да ти казва нещо.-каза майка й
-Добре отивам.-каза с недоумение Ашли.Какво ли щеше да и казва,тя отиде в градината където баща и беше седнал с някъкъв голям и дълък пакет.-Какво има тате мама каза,че ще си ми кавал нещо?
-Да Аш седни тук-показа и баща и.-Знам колко много изкаш метла...-не довърши баща и
-Да тате,но също така и не искам да ви съсдавам проблеми,защото знам че с мама се притеснявате за мен.-каза Ашли
-Да да така е ,но виш това.-подаде и големи пакет
-Какво е това тате?О, това е метла...и е Светкавица.Тате ти си най-добри родител когото някога съм имала много ти благодаря.-Ашли се опита да седне на метлата,но баща и я спря.
-Чакай първо ми обещай,че ще внимаваш.-попита я баща и
-Да,да ще внимавам.Сега ще се кача.-тя се качи на метлата и се изтласка на горе.-Виш ме тате аз летя.-крещеще от високо тя.
-Внимавай да не паднеш Ашли.-но тя не го чу запчна да обикаля в крък и отиде в посоко на Лондон.След половин час се върна.

-AШЛИ ВЕДНАГА СЛЕЗ ДОЛУ МОМИЧЕНЦЕ.-крещеще майката на Ашли
-Ммм какво искаш мамо не виждаш ли,че спя-Ашли се появи с рошава коса и намръщена,че са я събудили
-Kаква е тази кочина в къщи а?-попита майка и вече по спокойно
-О незнам попитай Ейприл какво е правила с приятелки те си.-каза Ашли светкавично майка и не трябваше да разбира,че в къщата е имало момчета и че се е мъчила да прави магии.
-Ейприл каде си ела.
-Мамо ти си дойде толкова ми липсваше.-прегърна я Ейприл
-Имала си гости снощи така ли?
-Да вчера дойдоха Ана,Даниела и Мия-започна да изброява на малките си пръсчета.Майка и я прекъсна и каза:
-Добре.Доби,Доби.-повика майка и домашното духче то изникна с леко пук и беше облякано в чисти дрехи и си беше сложило два различни чорапа.Той макар и да бе свободен не йскаше да си тръгне от семейство Стивън и те сщо не искаха да останат без него.
-Да какво има.О,гащите на мерлин какво е ставало тук.-попита доби
-Нишо малко кочина Доби ще разтребиш ли,защото съм много уморена.-каза Лоти
-Ама разбира се искали питане това ми е любимото хаби.-каза Доби и се захвана за работа

Ашли слезе долу за закуска там с усмивка на лице я чакаше майкаи с едни бял плик с печата на Хогуортс
-Мамо какво е това дето го държиш.-попита сънено Аш
-Ашли това е писмо от Хогуортс,не знам какво е не съм го отваряла чаках теб.Ето хайде отвори го.-майка й подаде писмото и седна на масата за да закусва.
Ашли го отвори и видя,че там пишеше
"Началото на учебната година е утре
моля да сте на перона в 11:00 часа
за да опатувате за Хогуортс.
Искрено ваша Е.Макартни."
-Какво мамо утре започва учебната година.Трябва да се потготвя купи ли м всичко каде е куфара ми.-Аш бягаше из стаята
-Дишай миличка,дишай всичко съм ти приготвила сокойно,дишай.-майка и я успокояваше.

Рон реши да отиде на гости при приятелката си.
Стигна до вратата и почука плахо.След това зачака наъвн

На вратата се почука и Ейприл отвори.
-Кой си ти?-попита малкото момиченце.
-Аз съм Рон приятел на Ашли тя тук ли е?-попита високо момче с черна коса и кафеви очи.
-Не тя остана в Хогуортс.Ти магьосник ли си?-отново попита Ейприл
-Да нали ти казах аз съм ней приятел от училището.Ще се прибира ли?
-Не ще остане там за ваканцията.Ако това е всичко чао.-каза момиченцето и затвори вратата.

След мачителното патуване най-сетне с Ема си дойдохме в Лондон.
-Ах найсетне.-въздишах аз и почуках на вратата.
-Каки!-каза Ейприл и ни прегърна двете с Ема
-Ейп!-каза Ема
-Хайде влизайте.-отвърна ни тя.
-Къде са всички?-попитах аз
-Изненада!-от всекидневната се появиха Леля,Вуйчо,баба и другите ми братовчедки.Те бяха украсили и на тавана имаше надпис "добре дошли млади магьосници"
-Мама,Татко!-извика Ема и отиде да ги прегърне
-Бабо!-баба дойде при мен и ме прегърна топло.
-Ашли!-обади се леля.
-Да?-попитах аз
-Ела тук!-тя ме прегърна и после всички седнахме на канапето.
-Как искарахте?-попита леля Кели
-Страхотно!-отвърна Ема,а аз само кимнах.
-Кевин!Какво правиш маник.-едно малко момченце се опитваше да се промъкне към градината.
-Како.-каза то щастливо и дойде и прегърна пъро Ема после мен.
Всички ни разпитваха за това как е минала годината и с големи моления убедихме леля и вуйчо Ема да остане една седмица при нас.

Вече бяхме при баба и вечеряхме,беше направила вкусните си сърми.
-Ммм,бабо страхотно е.-каза Ема.
-Баба ти умее да готви.-обади се дядо.
-Хей дядо хайде после да играем на шах.-предложих аз
-Разбира се мила.-съглласисе той и се усмихна.
Когато свършихме вечерята аз и дядо започнахме да играем на шах.След окола 30 минути той ме победи.След това гледахме един много интересен филм.Следкато свърши всички си легнахме.Аз и Ема разбира се не заспахме веднага,а започнахме да си говорим.