Влакът се движеше, а аз все повече се унасях.
Пътувахме още от сутринта, а предната вечер не можех да заспя. Тъкмо когато очите ми започнаха да се затварят, Рен влезе, за да ме събуди.
Бях взела един научен том по Трансфигурация, ала едва успявах да съсредоточа вниманието си върху написаното в него.
Бях сама в купето. Изтегнах се на седелките и положих глава върху дебелата книга. След минута вече бях заспала дълбоко.
В съня си чувах гласове, ала думите им бяха неясни и сякаш се губеха някъде зад мен.
- Ххххх, шшшшш, ййй - долавях нисък шепот.
Шепотът се усилваше. Вече долавях ясно някои думи.
- Ттттттии, еееее, иии...
След минута гласовете сякаш изчезнаха, изместени от някакъв момчешки глас.
- Хей, тиииии - продължаваше да упорства момчето.
Отворих очи. Все още бях сънена, ала видях момчето, чийто глас бях чула в съня си.
- Хей, добре ли си? - попита то.
- Мхм - в просъница отвърнах аз.
- Може ли да седна при теб?
- Мхм - отново отговорих аз.
- Съжалявам, че те събудих. Помислих, че ти е станало лошо.
Все още ми се спеше, ала се помъчих да седна. Безполезно. Главата ми беше натежала, а краката и ръцете ми бяха изтръпнали.
Момчето продължаваше да говори, ала аз вече не го слушах. Очите ми бавно се затваряха и след минута отново потънах в тъмнината.
