Веднъж,когато Катрин ходи с майка си и с баща си в планината на разходка,момичето видя бял равнец.Тя знаеше,че белият равнец става за много вкусен и ароматен чай.Затова каза на майка си:
-Мамо,ще откъсна това растение.Когато се приберем вкъщи ще си направим чай от него.
-Добре,миличка.Но нали знаеш,че ще се разхождаме още дълго?!-рече майка и.
-Да,мамо!
И Катрин откъсна белият равнец.Докато се разхождаха заваля силен дъжд.Катрин,майка и и баща и нямаше къде да се скрият,затова продължиха да ходят.
Когато се прибраха вкъщи,Катрин кашляше силно.Тогава тя се сети за равнеца.Извади го от Чантата си и кипна чай.След като чайът стана готов,момичето го сипа в чаша.Тя усети приятния аромат.Когато го изпи,кашлицата и намаля и тя се чувстваше по-добре.
