Парка

Рон дошъл със скейтборда си и отишал при парка за скейтборди.Карал известно време докато изведнъж в него не се блъснало едно момиче.
-Много съжалявам-казало момичето-ти учиш в хогуартс нали?
-Да.И съм втори курс.
-Аз пък съм трети-казало момичето.Съжалявам отново че се блъснах в теб но още се уча да карам скейтобрд.
-Ще ти помогна.
Рон започнал да показва на момичето трикове и след известно време то се научило.
-Благодаря рон-казало момичето и го целунало по бузата.
-Няма проблем-рон се изчервил и казал-Искаш ли да дойдеш с мен у дома.
-Добре.
Те тръгнали.

Вече беше обят и си бях взела нещо от една закусвалня,дойдох в парка и започнах да го ям.Може би бяха минали само 15 минути,но някой от зад ме хвана.Аз изпищях и се обърнах.Когато го направих видях човека,който копнеех да видя от много одавна.Той стоеше до мен прав,строен както винаги и сините му очи сякяш ме пронизваха с поглед.Черната му коса беше както винаги рошава,а усмивката му ме разтапяше всеки път когато го видя.Това беше Джейсън
-Джейсън!-извиках от възторг аз и го прегърнах.Ох,прегръдката му беше като дар за мен.
-Любов моя!-каза той и ме целуна.-Ах,от толкова дълго копнея за тази среща.-каза той и ме погледна с разтапящ поглед.
-Боже!Толкова ми липсваше.Не мога да повярвам,че си тук.-цялата треперих и се просълзих от щастие.
-И аз не мога да повярвам,че те прегръщам.-той говореше толкова сладко,че ти идеше да го целунеш-Как е принцесата ми?
-На седмото небе.-отвърнах му аз.
Двамата говорихме дълго докато.....
-Здравейте!-Ейприл беше дошла.
-Какво правиш тук?-попитах ядосано аз.-Марш в къщи!
-Недей така Ашли.-намеси се Джейсън,той много я обичаше и двамата винаги си играеха.
-Батко!-каза Ейприл и го прегърна.Малките и ръчички се овиха около шията му.
Вече беше време да се прибирам за това си тръгнахме.С Джейсън се оговорихме да се срещем довечера.Той ми подари още една от хубавите си целувки и тръгна.Гледах го как върви докато не изчезна от погледа ми.

Рон и анабел дойдоха и рон се блъсна в джейсън.
-Съжалявам.
-Няма нищо-каза джейсън .
Рон видя ашли която гледаше джейсън и каза-
-Ти ли си джейсън?
-Да.
-Аз съм рон.Ашли е говорила мн за теб.
Рон и джейсън си говорели но анабел казала-
-Да тръгваме.
-Чао
И те тръгнали

Ема и Руби се разхождаха в парка. От толкова дълго не се бяха виждали на спокойствие, че използваха всяка секунда. Те се закачаха, клюкарстваха, обсъждаха най-различни работи, докато не видяха Роналд и Джейсън. О, Ема откровено си признаваше, че никога не е харесвала Рон като човек. Още първия път, когато го видя, тя си изгради мнение, че е голям всезнайко и правеж и кой, каквото и да и казваше тя не си промени това твърдение. А ако Джейсън и беше гадже, въобще нямаше да говори с Рон. Но това беше гаджето на Ашли и тя нямаше какво да направи по въпроса.
-Този Роналд ми е толкова противен. -прошепна Ема на Руби, докато бавно се приближаваха към момчетата.
-Никога не съм се заговаряла с него и нямам мнение. -отговори безразлично Руби.
-О, и не ти трябва въобще да имаш контакт с него.
-Ем, защо си толкова зле настроена към него? Изглежда има приятели.
-Познаваш ме! Трудно си променям мнението за някой. А и не ми пука, ако ще целият свят да го познава на мен не ми е приятен.
-Поне не си като тези дето настройват другите, щом не харесват някой. В Хафълпаф имаме една такава Лори. -докато си говореха бяха стигнали при Роналд и Джейсън. Ема и Джейсън бяха големи приятели. Все пак те имаха голямо общо (Ашли). -Здравейте момчета!
-Джей, какво правиш тук? -двамата се здрависаха. -Абе какво е това?! Я, дай една прегръдка. -Роналд и Руби ги изгледаха странно.
-Амм, май забравяте Ашли. -намеси се Рон.
-Споко! Аш, знае, че никога не бих и откраднала гаджето, а и аз си имам свое. В тази връзка, Джей, трябва да те запозная със Зак. Мисля, че ще се сприятелите.
-Ооо, Ем, не се и съмнявам. Ти имаш добър избор. -Руби и Рон пак ги изгледаха странно. -Стига де, какво ви става!? С Ема сме БФФ, ако мога така да се изразя.
-Можеш, можеш. -каза Руби.
-Хайде, Джей. Да тръгваме, трябва да ти покажа нещо. -Ема задърпа Джейсън и оставиха Роналд сам. Е това може би беше главната и цел.... Кой знае, можеше да има и друго....

Анна и Мо дошли тук и се разхождали по едно време Анн видяла някакво момиче и казала:
-това е тя!
мойра отишла при тях и казала:
-Кой сте вие?
-Оная малката ли криеш?
-не си носим пръчките.-казали тихо Анна и Мойра една на друга.
-О я я дай насам пак да стане като снощи.
-А не!!-изръмжала Мо
но момичетата посегнали да одарят двете момичета и изведнъж се появил Джейк който им казал:
-Оставете ги!!!!Хайде махнете се откачалки такива!!
Момичетата избягали а джейкъп казал на анна:
-Анна многого съжалявам за вчера!Ще ми простиш ли?
-О добре!-казала тихо анна и продължила:
-О Джейк много благодаря ча ги изгони!
-Лесна работа.Искаш ли да се разходим?
-О добре!
-Анна оставям ви аз ще тръгвам!
-добре Мо.
анна и Джейк започнали да се разхождат

мо дошла тук с ролерите си и ги обула и зачакала.След малко дошли кристи и Джейн.Те започнали да се съзтезават.Но по едно време Мо паднала и някой и подал ръка това било онова момче което тя се бълснала при магазина и тя казала:
-ъъъ благодаря.....Джак!
-няма нищо Мойра.
-ти от каде ми занеш името!???
-Братовчедка ти ми го каза!
-А о ъъъ,добре!
След малко те си тръгнали.