Къщата на Хорън

Заглавие: Къщата на Хорън Пет Яну 29, 2010 2:19 pm

Тук бе къщата на семейството на Анна. Тя живеше заедно с майка си, баба си и по - големия си брат. Къщата не бе особено голяма. имаше кухна, спялна за майка и и една стая за баба и. Още една за брат и и малко стаичка за себе си. Баща и работеше в чужбина и, когато се връщаше спеше в спалнята. Освен това имаха малка веранда, кйдето, когто имаше слънце, котката на Анна се препичаше.

Снимка на къщичката отвън:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Всекидневната:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Часто от стаята на, Анна.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Част от стаята на, Джак:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Анна бе много изморена, тя довлачи куфарите пред вратата и почука. Изчака известно време, но никой не отвори. След малко се чу, някакво шумолене и майка и отвори, а Анна каза:
-Мамо!
-Здравей, скъпа! - Отвърна, майка и.
-Ох, много съм изморена... - Каза немощно Анна.
-Хайде - влез вътре! - Отвърна Майка и. -Приготвила съм ти чай и от любимите ти бисквити.
-О!Благодаря! - Възкликна, Анна. - Къде е Кейв?
-О!Тоя е на училище...
-Жалко, че не е в Хогуортс... - Отвърна Анна.
-Нали, знаеш, че той не си пада по такива неща.
-Да...Знам... - Отвърна Анна.
-Хайде - да влизаме! - Подкани я, майка и.

Анна се бе излегнала на едно кресло и разглеждаше албума със снимките на своите приятелки, когат тя учеше в мъгълско училище. Тя понякога се насълзяваше, а друг път се смееше. По едно време чу крясъците на совата си и и отвори прозореца, за да влезе, а после го затвори, тъй като бе студено.
-Какво ми носиш? - Попита момичето. Тя взе писмоот и зачете.

Здравей Анна,

Искам да ти се извиня...за онзи път, когато се...целунахме..Наистина не исках, да се получи така, все пак започнахме зле, а изведнъж...Нали разбираш...Съжалявам...

Джейк.

Анна гопрочете, апосле се замисли и каза на тих глас:
-Значи...значи...Значи е Джейк!?!Знам му името!Супер! - Викна момичето. След, което отново се отпусна, щастлива, на креслото и започна да чете списание.

Анна се прибра и преди да влезе майка и и каза:
-Ела, мила и виж една изненада!
-Какво! - Нетърпеливо попита Анна.
-Виж! - Каза Майка и. Показа и новаат и стая и казала:
-Изцяло твоя е!
-Много благодаря, Мамо! - Викнала Анна. Тя се огледаля и съзряла в ъгъла на стаята чистонов статив.
-Мой, ли, е? - Попитала плахо Анна.
-Разбира, се! - Отввърнала Майка и, от баща ти е, праща ти го, защото, знае, колко хубаво рисуваш!
-Благодаря, Ви! - Възкликнала Анна.
Тя прегърнала Майка си и била много щастлива.

Анна бе заспала на новото си канапе с своята стая. По едно време тя се размърда и се събуди.
-Анна! - Извика Брат и.
-Какво правиш, тук!?! - Изкрещя Анна. -Това си е моята стая!
-Ела!
-Защо!Какво има!?!
-Котката ти!Няма я! - Извика Брат и.
-Моята котка!?!Как!?!
Момичето излезе още по пижама и затича навън, огледа се, но не видя котенцето си, което обичайно стоеше на верандата. Анна се огледа, тича около час и накрая го вида в ръцете на някакви хлапета.
-Какво првите?!? - Извика момичето. Хлапетата се разсеяха и през това време, дебелото котараче успя да избяга и скочи в ръцете на Анна. След тов момичето се обърна и побягна.

Анна се прибра, за нейна радост вкъщи нямаше никой, всички бяха на работа. Тя влезе в банята, за да си вземе душ, след тази нощ, прекарана на улицата. След това си оправи косата и си облече, чисти дрехи, а онези направо изхвърли, за да може никой да не знае какво се е случвало, дори тя, да няма спомени. Седна на удобното и кресло и гуна котката си. Взе разни любими нейни списани, препрочитала ги милион пъти, но въпреки това и били отново интересни и зачете.

**************

-Анна!!! - Чу се викане.
Анна скочи уплашена и отвори. Беше Самина.
-Сам! - Извика Анна.
-О, да!Май след заминаване то ти забрави старата си приятелка! - Засмяна каза Сам.
-О!Сам влизай! - Каза малко по-бодро Анна.
-Извам, извам! - Извика Сам и гушна котарака на Анна. -О, господин дебело...
-Сам!Оше ли не си одвикнала да му казваш...така...
-Хах! - Засмя се Сам и започна да мачка котарака.

Анна седеше на канапето и ядеша пуканки.
-Оф...Като прахосмукачка, а? - Засмя се Тим.
-Аргх! - Изръмжа, Анна. -Просто ми се яде.
-То на теб, каго ли не ти се яде.
-А, ти кога ли спираш да досаждаш?
-Никога, както ти никога не спираш, да ядеш.
-Аааа!!!
Анна и тим продължили да се карат, но спрели, когато по едно време чули отваряне на вратата и, в къщата влязъл Братът на Анна.
-Такам...Анна...занеш, че днес къщата е моя, защото имам гости.
Иззад Него се подало едно момиче, едно момче и още едно момиче.
-Май...`ша има голям купон, а?
-Тим! - Изкрущал брат и.
-Да, бе...знам, знам...Махам се...Нали, Анна...ние ще празнуваме...в килера, а?
-Ох...искаш да кажеш, че ше тъпеем...в килера... - Нацупено казала, Анна и тръгнала след, Тим, Като си носела одеалото и котарака, който бил полузаспал.

Анан пристигнала. Тя влязла и оставила куфарите до вратата.
-Бабо! - Извикало момичето.
-О, Анна!Момичето ми! - Казала, бабата и се подала иззад камината.
-Как, си, бабо? - Попитала, Анна.
-Добре, скъпа, добре...
-Ами...да ти помогна с нещо...
-Не, миличка, седни.
-Бабо!Аз, тогава защо дойдох! - Извикала, нервно, Анна. -За да ми, правиш кифлички, ли?!?
-Не, Анни...Виж, исках ад ти кажа...Аз съм...
-К`во!?! - Нахлно, нервно и стъписано каза, Анна.
-Магьосница, учех в дом...
-М-м-м-Моля?!? - Удивено каза, Анна.
-...Слидерин...
-А! - Още по-удивено, каза, Анна, като чу, последното.
-Виж, трябва да ти разкажа. - Казала, Бабай, като седнала до нея.
Бабата на, Анна и разказвала, дълго. След, като свършила, Анна само попитала:
-Значи, за това аз съм добра в черните изуства и...
-Спокойно...,Анни... - Казала, баба й.

Анна седеше в къщата и скучаеше. По едно време, старият телефон на баба и, звънна. Анна стана и вдигна. Тя каза:
-Да!
-Кой, е?!?
-Анна.
-О!Анничката ми! - Писна, някакъв, дразнещ, глас.
-Бабо,Роузи?
-О, да!
-Какво, искаш?
-Ох, ами да чуя дали си дочбре, все пак, надали, баба ти, може да се грижи добре за теб.
-Моля!?!Как, да не може!Бабо, добре ли си!
-Ох, миличка!Хайде, че трябва да разхода Фриги.
-Фриги! - Повтори, Анна.
Щом чу това има котарака и, целия настръхна.
-Да, разбира се, моето кученце. - Каза, бабата и затвори.
-Ох, хайде, Шишко, не се плаши. - Каза, Анна, взе го и тръгн към кухнята.

Анна бе изморе, макар, че днес не бе правила, кой знае, какво. Тя се качи на горния етаж, в своята уютна стая. Взе, отново любимите си списания и зачета, легнаал на леглото. По едно време, чу, шум. Вратата се отвори и брат и влезе. Той каза:
-Анно!
-Хей!Несе ли, разбрахме!Няма да влизаш, без да чукаш!
-Виж...не святаш ли, че трябва да си в Хогуортс!?!
-Държиш, ли, ми, сметка, а?
-Ох... - Въздъхнал, отекчено, Брат и.
-Джак!Хайде излез!
-Добре, ама тоя кретен, Тим, отново, дойде!!!
-Моля?!?
-Кхъ, кхъ, кхъ...здрасти, Анна.
-Какво правиш?
-Ами...аз, такова...Страх, ме е да спя сам!
-О, Анна!Оставам, ти то`я кретен. - Отвърна, възмутен брат и и веднага си тръгна.
-Неее!!!Какво ще правяяя???Помощ, ли!?!
-Не, не, не...не се притиснявай...`сичку, ` ша е наред...аз си лягам в моето, ъгълче на пода и така.
-Ох...Тим!Пълно бебе си!
-Не, не, не...аз съм дете...
-На Тринайсе... - Допълни отекчено, Анна.
-Хайде, ще се прикараме чудесно...
-Да, наил!?!С теб винаги, си, прекарвам, чудесно. - Отвърна, Анна и заби, главата си, във възглавницата.

Анна седешеи пиеше горещ шоколод. Тя скучаеше доста и, отгоре на всичко, Тим, не преставаше да досажда. По едно време с таята връхлетя, совата, на, Анна. А, момичето, каза:
-Оу!Какво има? - Каза момичето и погледна писмото.

Скъпа Анна,
Може да се върнеш в " Хогуортс " , защото решихме, че баба ти ще може да се справя саам, а и брат ти, сигурно ще я гледа. Тя, явно ти е казала, че...нали, знаеш...учила е в слидерин...

Професор А. Дъмбалдор.

» къщата на сем.Кери
» Къщата на крясаците
» Къщата на Хагрид
» тунела към къщата на крясъците