Eма и Ашли влязоха, за да се скрият от Филч и да си починат. Те се настаниха за малко в кута за почивка. На масата имаше няколко вафли, останали от последното посещение на Ема. Те си починаха и след това Ема реши да разведе Ашли из нужната си стая.Ашли изумена от голямото помещение каза:
-Леле, Ема, това място е огромно, но и толкова уютно.
-Мерси, Аш! Сега това е къта за спомени. Когато ти ме питаше какво правя със снимките аз не ти казвах. Е, ето ги. Всичките! Размазана, или не, каквато и да е, няма снимка, която не е тук. Нито една не съм изтрила, изгорила, или изхвърлила. Понякога, когато стоя и размислям в този кът разбирам, че голяма част от моя живот е прекрана с теб. Разбирам колко сме близки и, че ако с теб стане нещо аз едва ли ще го преживея. -Ашли понече да я прекъсне, но ЕМа не и позволи. -Ш-ш-ш. Не говори. Остави ме да довърша. Толкова много спомени имам с теб, че дори ги помня всичките.
-О, Ема, говориш, сякаш ще се разделяме за дълго. Сякаш отиваш на война, от която може да не се върнеш.
-Може и да е така... Каквото и да стане искам да знаеш, че винаги ще бъда до теб! Ти не си ми просто братовчедка и приятелка, ти си един от най-важните хора в моя живот. Обичам те, Аш! -Ема я прегърна
