С Ашли идвахме насам. Буквално се бяхме завили с шаловете. По едно време видях Зак и оная тъпа слидеринка. Тя направо се беше вкопчила в него. Ах как ми идеше да и храсна еднин... Ашли явно го забеляза, защото ми хвана ръцете.
-Не, Ем, няма смисъл. Ако той има чувства към теб сам ще дойде.
-Ние не ходим, Аш, няма да дойде при мен. -сведох глава.
-Как така не ходите? Нали се сдобрихте?
-Сдобрихме се, но оттогава мина един месец и дори не сме си говорили. -най-накрая Зак ме забеляза, но не направи нищо. -Какво стои там? Или да дойде да ми каже, че ме обича, или да ми покаже, че е с друга.
-Хайде, Ем, стана ми студено. -бяхме застанали на едно място и носът ми беше вледенен.
Тръгнахме към тях, а тъпата слидеринка продължаваше да го прегръща. В този момент се появи един грифиндорец, който ме харесваше. Той се насочи към мен, а аз исках да натрия носа на Зак.
-Хей, ще дойдеш ли с мен в сладкарницата. -хвана ме през кръста. -Ау, замръзнала си, ела аз ще те сгрея. -не направихме дори крачка, когато Зак се отскубна от слидеринката и дойде тук.
-Само да си пипнал гаджето ми. -и ПРАС един юмрук в лицето на грифиндореца. -Как можа да го направиш?
-Аз ли? Ти си този, който се прегръща с друга, а моето беше само отговор.
-Добре де, извинявай скъпа. Сега отиваме ли да хапнем?
-Естествено. Аш, ела и ти с нас.
-По принцип бих отказала, но хайде! -тримата тръгнахме към сладкарницата
