Страховитите обитатели на подводния свят

Страховитите обитатели на подводния свят

Гриндилоу имат малки, слаби тела, и издължени, жилести крайници, като предните са снабдени с дълги пръсти и остри нокти, а задните пръсти са свързани с ципа, което ги превръща в своеобразни плавници. Кожата им е гола, без люспи, лигава на докосване. На цвят те са обикновено зеленикави, до кафеникаво оцветени. Очните ябълки са леко извадени от орбитите, което изкарва очите няколко сантиметра напред от главата. Самите очи са големи, покрити с предпазна втвърдена ципа, подобно на люспа. Устата е широка, като лицевата кост не е изтеглена напред и зъбите се подредени в прав хоризонтален ред. Самите зъби са малки, остри и еднакви по вид. Гриндилоу нямат плавателни ципи на предните крака, нито опашка, с която да си подпомагат плуването. Друга характерна черта на гриндилоу са мъничките уши. Те почти не се виждат, което подсказва, че слухът на съществото е закърнял, за сметка на останалите сетива, главно очите. Те са най-голямата слабост на този демон.Кожата на съществото не е люспеста и е практически незащитена. Това го прави изключително податливо на температурни разлики и всеизвестно, че гриндилоу не понасят горещина.Заклинанието „Релашио” помага най-добре при случаите с това създание.Въпреки лошата си слава, гриндилоу не са агресивни същества по природа. Те нападат само ако се почувстват застрашени или ако навлезете в тяхна територия. Гриндилоу са стадни животни, т.е. рядко ще срещнете единаци. Гриндилоу се хранят с дребни рибки и морски членестоноги. Тези мъници се размножават като повечето земноводни через яйца. Женската гриндилоу снася всяка година от 100 до 300 яйца с размер от порядъка на няколко сантиметра, в специялон приготвени за това гнезда от водорасли. Яйцата са покрити с тънка ципа, и в края на развитието си, три-четири месеца след снасянето, малкото може да се види през нея. От всичките яйца до пълно съзряване стигат само 10-20.Гриндилоу е широко разпространен вид сладководен демон. Среща се в почти всички езера и блата в Европа и Азия, както и в Америка. Гриндилоу са забелязани и във водоеми в Африка и Австралия, но много по-радко, заради по-високите температури.

Келпи са произлезли от вече изчезналите хипокампуси. Много малко хора знаят, че те произлизат от така наречените деца на Посейдон, които са били предшественици на всички коне на земята. Според легендата богът на морето Посейдон ги създал, за да теглят колесницата му през моретата. Но някои от тях не искали да са затворени в морските дълбини и избягали на съшата, където можели да тичат на свобода. Приличат поразително много на коне. Имат мускулести крака, с добре оформени копита, средно дълги уши, издължена муцуна, къса бяла козина, светли очи и дълги, мастиленозелени гриви. Задниците им обаче представляват красиви опашки, покрити с фини люспички, блестящи на слънцето в преливащи се цветове.
Имат много общо с обикновените коне. Козината им е винаги светла – бяла или сива, може да е на блези кафеникави или сивкави пента.Очите са светлосини, големи и с клепачи, за разлика от повечето водни същества. Това се дължи на факта, че келпитата са бозайници и дишат въздух, т.е. могат да сотават за известно време над или извън водата. Но откъснати твърде дълго то нея те умират. В много мъгълски легенди, то се представя като свирепо и жестоко същество. Както сами виждате, те съвсем не са такива, а напротив, много са мили и общителни. Но за мъгълите, келпито е чудовище. Вие сигорно сте чували за най-известното келпи на света – чудовището Неси, от езерото Лохнес. Келпито е доста едро животно, както забелязвате и за мъгълите това означава автоматично, че то е опасно. Това показва колко малко разбират теКелпитата се движат в семейни двойки. Веднъж формирана такава двойка остава задено до смърта на един от партньорите, защото келпитата са изключително верни същества. Те имат спокоен и кротък нрав, дори са игриви, подобно на делфините.Тези двамата са големи изпълнители.Лекото трепкане с уши показва,че келпитата са леко неспокойно,а когато опашката пък е отпусната се показва,че създанието е спокойно. Келпито е тревопасно и се храни с различни видове водорасли и морски растенияТези същества се размножават като бозайниците. Женската носи малкото в утробата си в продължение на 11 месеца. След като се роди малкото остава зависимо от нея в пордължение на 5 месеца, перз които майката го кърми. Когато малкото достигне полова зрялост то напуска родителите си и създава свое собствено сеемйство. Келпито е най-често срещано в Англия и Шотландия, но е разпространено и в Европа и Азия. Обиатва само сладководни басейни, не много студени.

Езеряните, имат сиво-сребриста кожа, като под вода тя изглежда зеленикаво-синя. Косите им подобно на гривата на келпитата, са съставени от гъстосплетени косълчета, наповобяващи водорасло. Очите на тези същества са най-често тъмни, въпреки че се срещат и светлооки. Има големи варияции относно малките перки, броя, вида и разположението им. Те силно зависят от конкретната среда която тези създания обитават. При по-силни течения се наблюдават повече странични перки, като те може да са разположени на предмишницата, странично по опашката или успоредно на нея. Тези малки перки служат за навигация. Езеряните дишат с хриле, но те са много по-добре развити от рибешките и за това могат да издържат значително време (от порядъка на десетки минути) на повърхноста. Eзеряните са същества с високо развита култура и разум. Те имат собствен език, който на повърхноста звучи като зловущо скърцане и е доста пронизителен, но под вода се чува като нормална човешка реч. Езеряните живеят в собствени селища, които понякога могат да наброяват повече от 500 000 обитателя. Те имат сложни архитектури, научни и селскостопански знания и са едни от първите същества опитомили келпитата, както и много други водни.Езеряните са всеядни същества. Те отглеждат различни видове риба, както и асортимент от водорасли, близо или в самите си градове.Размножават се като при бозайниците. Бременноста трае 7-8 месеца, а кърмаческият период 5-6 месеца. И двамата родители се грижат за малкото до достигането му на полова зрялост, когато то се откъсва от зависимоста си от тях и заживява самостоятелно, докато си тръси партньор. При езеряните семейните двойки се образуват в ранен етап на развитието и траят до живот. Дори при смъртта на единия партньор, другият много често остава сам до края на свойте дни. Езеряните са често срещан вид и във всяко по-голямо езеро те остановяват свои градове. Както вече споменахме те живеят в сладки води, като могат да се срещат дори в по-големи и по-дълбоки реки.

Един вид японски воден демон,е имено капата.Капата е много странно на външен вид същество. Тя ходи на два крака, като стойката й наподобява тази на човекоподобните маймуни. Крайниците й са дълги и приличат на жабешки, защото имат ципи между пръстите, но и много дълги и остри нокти. Гърбицата на тези същества е покрита с много здрава черупка, подобно на костенурка, която издържа на силен натиск. По гърдите на капата също има такива плочкоподобни израстъци, но не така твърди като тези на гърба. Главата на капата наподобява тази на петел, като в гребена на черепа има вдлъбнатинка, пълна с вода. Тази вдлъбнатинка остава пълна с вода дори когато капата е на сушата, така съществото винаги си носи малко вода със себеси, защото без нея ще умре. С това хитро приспособление те могат да прекарат няколко часа на сушата. Но именон това е дено от слабите им места. Разлеят ли водата от вдлъбнатинката съществата незабавно трябва да се върнат във водата иначе ще загинат. При опитомяването на капата именно, за да се предотврати нежелателното напускане на съществото от водата тази вдлъбнатинак се запълва с маждун или нещо подобно и така капата е принудена да остане във водата.Начин да се спарвите с капа е като му се поклоните и като му предложите заленчуци, най-обичат краставици, моркови и патладжени. Капата е създание което живее на малки групи от по 3-4 индивида.В тях няма ясно формирани семейни групи, а най-често са 1 мъжки с женските си или майка с малките си. Храни се най-често със средно големи бозайници, по-рядко риба. Това е много интресено, защото е подобно на земноводните, но майката снася от 3 до 6 яйца и остава при тях докато се излюпят, а след това се грижи за тях още поне 2-3 години. Капата е енедемитен вид за японските острови, но с преселванията е била разселена из цяла Азия. Среща се само в сладководни басейни. Може да живе е както в езера, блата и други застояли водоеми, така и в бързотечащи пълноводни реки.