Болничното Крило

Заглавие: Болничното Крило Пет Яну 29, 2010 7:35 pm

Това беше болничното крило,тук всички наранени ученици или учители се лекуват

Аз дойдох и влачех, Рейчъл.
-Помощ!
-Какво има? - Попита, мадам Помфри.
-Тя не е добре и...
-Остави на мен, ти можеш да си вървиш, всичко ще се оправи!
-Благодаря и...
-Няма проблеми! - Усмихна се, Мадам Помфри, на мен, а аз тръгнах.

Мо и Селести дойдоха тук и мадам Помфри ги посрещна с въпрос:
-Какво има?
-Искаме да видим Рейчъл.
-Добре ето там е.-каза Мадам Пофри и им показа едно легло кадето лежеше момичето и Селести и Мо отишли там и питали:
-Рейчъл добре ли си?
-Ами да.-отговорила Рейчъл

Аз доведох, Мойра до тук.
-Ехо! - Извиках, аз.
-Миличка, Рейчъл още не е, в състояние да излезе, от тук! - Отвърна, Мадам Помфри.
-Какво ес танало? - попита, Мойра.
-Ох...ами нищо, дълго история, но всички се случи, заради този тъп Хриско...
-Оф...да... -Съгласи се, Мойра.
-Е, Рейчъл ще, се управи, нали? - Попитах, аз и, Мадам Помфри, кимна.
-Хайде, ела... - Казах, аз на, Мойра и ние, излязохме.

Ац тичах дълго, с надеждата тя да се е оправила.
-Здравейте! - Казах аз на,Мадам Помфри.
-Оу...Рейчъл ли, търсите?
-Да, да, да!!! - Извиках, аз.
-Ами...съжалявам...
-Как?Какво?Кога!?!
-...тя замина за Лондон, в болницата...след това, ако се управи отива при баба си...и...тя...каза...
-Неее!!! -Извиках, аз.
-Сппокойно!Маля ви!Успокойте се! - Завайка се, Мадам Помфри.
-Не, не, не...не може...неееееееееееее!!!
-Госпожице...моля ви! - Продължи, тя.
На мен ми се зави свят. Опитах да се добера до едно канапе и просто се строполясах, там.
-Добре ли сте?!?
-А...аз...аз... - Отвърнах и си затворих очите...

----------------

След около един час, аз се съвзех.
-Вие...събудихте се! - Вазкликна,Мадам Помфри.
-Аз...съжалявам, призля ми...тя е всичко за мен!Наистина...единствената ми истинка приятелка, всички други...мраза ги!по - точно не всички, ами например...Мойра, Джордж и онзи Хриско...ох...
-Не, не, не...не говорете, така!
-Защо?Нали трябва да си казваме истината!?! - Креснах, аз и ис тръгнах.

Двете с Ема стигнахме до болничното крило и видяхме мадам Помфри.Тя лекуваше някакъв друг по-голям ученик.Ние отдохме до нея и тя ни погледна както винаги строго.
-Какво има момичета?-попита тя
-Кракък ми много ме боли ще можете ли да го видите?-казах аз.
-Дай да видя!-тя ме заведе на едно от леглата и ми дръпна крачола на дънките да ми види кракът.-Изкълчен е.-започна тя като го оглеждаше.По крака ми имаше големи белези и всеки път когато се пипнех ме болеше.-Как стана?-попита тя и ме погледна.Двете с Ема се спогледахме и тъкмо тя да каже нещо когато аз я прекъснах.
-Бях си забравила вънка една книга и когато отидох да си я взема от бягането се спънках и си изкълчих крака.-итвърнах й аз.
-Глупави работи.Добре сега стой тук ще ти наместя крака!Много ще боли така че стискай зъби.-тя ми хвана крака с двете си ръце.Стисна ме много силно и ми изви крака.От това изпищях,защото болката беше неописуемо силна.Тя ми пусна крака и ми даде някакво лекарство.Преполагам беше успокойтелно.

Стаята беше просторна. Беше боядисана в бяло и имаше много прозорци.
Леглата бяха подредени едно до друго и всяко разполагаше със собствена завеса за през нощта.
Мадам Помфри сновеше насам-натам. Разнасяше шишета, стъкленици и туко-що забъркани отвари на нуждаещите се ученици.
След известно време, мадам Помфри ме забеляза и любезно попита:
- Имаш ли нужда от помощ, мила?
- Всъщност, да. Чудех се дали ще можете да ми услужите с малко мехлем против драконови лишеи.
- Мммм, рядко се среща такъв проблем, но мисля, че ще мога да ти помогна. Хайде, ела с мен.
Тя ме поведе по едно тясно коридорче, което досега не бях забелязвала. Спряхме се пред масивна дървена врата и мадам Помфри изрече:
- Абсцентум!
Вратата се отвори и мадам Помфри влезе решително в малката стаичка. Вътре имаше стотици рафтчета, а върху тях - лекарста. В средата имаше и малка стълба.
Мадам Помфри се изкачи по нея, взе едно малко бурканче и слезе. Подаде ми го и ме помоли да се отдръпна.
- Абсцентум!
Врата отоново се затвори. Когато се върнахме обратно в болничното крило, мадам Помфри ми връчи бурканчето и рече:
- Мажи лишея всеки ден по два пъти. След това задължително го превързвай. Избягвай да го излагаш на слънце поне три седмици.
- Благодаря, мадам Помфри.
- Хайде, мила, връщай се в час и не забравяй да мажеш лишея!
Излязох от болничното крило, доволна, че успях да намеря това, което търсех, а после се запътих към общата стая на Грифиндор.