Край езерото

Тук е тъмното езеро. В него живеят много създания. Вечер е страшно, но през деня е удобно място за усамотение, дрямка и учене

Хриско се обърна към джордж и каза-
-Ти добре ли си?Спри да се дразниш с нея.
-Аха добре.
-Аз ще отида да и се извиня заради твоето детинско поведение.
Хриско тръгна към селенси и каза-
-Извинявай за джордж.Той е такъв.Дразни се с всеки който не е от грифиндор.Изобщо се чудя как го търпи мойра.Ще преча ли ако се разходя с теб?

Часът по вълшебство беше тооолкова отегчителен, а и исках малко да съм сама. Преди да дойда тук минах през общата стая, за да си взема някои неща. Някои беше слабо казано. В огромната чанта имаше бои, скицник, пера, пергамент, мастило, учебници и... книгата със съвети от чичо. Ох, той толкова ми липсваше. Реших след това да преосмисля всичко, защото така правех понякога... Започнах първо да рисувам. О, да, днес беше прекрасен, спокоен слънчев ден, точно за красив пейзаж. На една по-ниска кула на замъка стоеше величествен кондор. Рисувах, рисувах и стана прекрасен пейзаж. След това си написах домашните даже и за другите дни. Уау никога не съм го правила. Добре, дойде време за осислянето. Какъв късмет, точно сега дойде един кентавър. Застана до мен и ми се усмихна.
-Здравей, какво правиш сама в такъв хубав слунчев ден?
-Нищо, преосмислям престоя си тук. И май не знам дали съм много доволна. А ти кой си?
-Рионик, кентавър съм. А твоето име?
-Ема. Ема Робъртс. Приятно ми е. -усмихнах му се.
-Робъртс значи. Ооо баща ти ми беше добър приятел.
-Познавал си баща ми? -беше странно, татко никога не ми е казвал, че познава кентавър. Ах, какво ще го направя като се прибера, ще види той от кого крие.
-Ерик? О, да, както казах беше ми добър приятел. С Джеймс често идваха при мен. И при Хагрид, естесвено.
-Джеймс? Тоест бащата на Ашли?
-Хахаха, да точно. И после защо имало буйни момичета. Луди глави бяха и двамата.
-Бащата на Ашли... той... почина. -сведох глава, нямаше как да не го кажа.
-Джеймс?! Кога? О, толкова съжалявам. Хайде да не говрим за това. Каза, че ще осмисляш нещо.
-Да, престоя си в Хогуортс... Аз...аз имам приятели тук, доста притова, но и доста врагове. Все пак мен нали ме преместиха в Рейвънклоу.
-Не ти ли харесва там?
-О, не, прекрасно е! Много по-добре от който и да е било друг дом. А и с всички много си приличаме... Особено с Лия и със Селести. С Лия общото ни е, че се дразним лесно, докато със Селести е това, че трудно търпим грифиндорци и, че не понасяме Джордж и Мойра. А с големите съм такава приятелка. Толкова са забвни и готини, а на мен казват, че съм била душата на компанията... Хахаха.
-Какъв е проблема тогава?
-Ами, че доста пъти със се скравала с доста хора. С Роналд, който вече го няма, с Хриско, с Мойра, със Съни... Те просто толкова ме дразнят, че няма накъде!
-А с дъщерята на Джейм разбираш ли се?
-С Ашли ли? Че тя ми е най-добрата приятелка, макар преди време доста сериозно да се скарахме. Моля те не ме разпитвай за това, колкото и да ти е любопитно.
-Добре, няма, а аз сега ще тръгвам. Чао, Ема!
-Чао, Рио! -Тръгнах да се прибирам, че времето започна да се разваля. Е, намерих си един нов приятел. Нямам търпение да разкажа за него на Ашли.

Джордж дойде тук.Той видя три ученика от хафълпаф които се дуиелираха.Той реши да отиде и да погледа малко.Той седна и започна да ги наблюдава.Най добър сякаш беше новото момче-Браян Хоуг.Той ги победи и всички започнаха да пляскат.Браян беше леко наперен и каза-
-Някой желаещ.
Всички стояха и го гледаха и никой не посмя да излезе.Джордж стана и каза-
-Здравей аз съм джордж.Желая да се бия с теб.
-Добре.
Двамата се поклониха.Джордж извади пръчката си и извика-
-Риктусемпра.
Браян явно незнаеше за тази магия и веднага изхвърча като се превиваше от смях заради гъдела.Джордж отиде до него и каза-
-Експелиярмус.
Браян спря да се смее и стана.Джордж насочи пръчката си,но браян хвърли своята и каза-
-Предавам се.Явно си по добър от мен.
Всички започнаха да ме аплодират и ме вдигнаха на ръце.После ме хвърлиха в езерото.Беше много забавно.След това аз излязах на брега,останах сам и си стоях

С Лия дойдохме до езерото за да си направим пикник това беше нашата традиция.Винаги на края на месец Февруари правихме така.Днес обаче беше по специално,защото бяхме в Хогуортс.
-Какво взе?-попита Лия
-Масло,краставички,хляб и една кола.-отвърнах й аз.
-Аз взех един пай и малко бекон с яйца.
-Супер "любимото" ми.-казах ирончно аз,защото не обичах бекон с яйца.
-Аз ще го ям ако трябва.-с Лия седнахме на плачето и започнахме пикника си.

-Да и аз имам вина, но ти толкова ли си глупава?
-Какво? Ема, аз досега бях в безсъзнание. Какво стана с "Аз съм виновна, че те накарах"?
-Това не съм аз и го знаеш! Аз не се самосъжелявам. Ашли няма намерение да крия себе си от света. Поне не и тук! Единайсет години крих интересите си, талантите си и любовта си към изкуството само защото нямаше друг с подобно мислене като моето. Край! -обърнах се ядосано.
-И ето пак! Докато аз ти се сърдя ти пак ме изкарваш виновна! Какво ти става? Ти не беше такава.
-Не бях, права си! Не бях, защото тогава не бях себе си. Бях един мил състрадателен образ като изваден от филм. Образ, който всички обичат, защото винаги е готов да помага, образ безкрайно добър. Само, че това не е Ема Робъртс. Знаех, че този ден ще дойде, но така и не се подготвих.
-Но, Ема, защо...
-Защо се държа така с теб ли? С най-добрата си прителка, с братовчедка си ли? Защото може би съм вълк едниак ето защо! Защото и там и тук всички се мъкнат подир някфи надуфки и простачки. Знаех, че един ден ще покажа на всички жкое съм без да ми пука! Защото някой ден няма да издържа. Единствената ми грешка беше, че не те предупредих. Аз все още съм същата, Ема. Просто много по-уверена в себе си. Обичам те Аш! Само аз съм човек с много лица. И може би ти няма да го приемеш и ще се отдалечиш от мен. Ще те разбера.
-Какви ги говориш? Какъв е този гняв? Хайде успокой се! -отново скочих във водата, знаех, че този път няма да може да ме последва. -Сега не мога да те последвам нали? Ема и в Азкабан да те вкарат пак ще съм ти приятелка! Сега моля те излез.
-Няма да стане. Хайде ще ти покажа, че водата не е страшна. -взех Ашли на ръце и влязохме във водата.
-Ема, какво правиш? Не мога да плувам, а сега още по-малко. Извади ме!
-Кой е казал, че ще плуваш? Успокой се, няма да потънеш, обещаваш. -поставих я по гръб. Само че нахалния езерянин пак идваше. -О, не, не и този път! Спри! Тя е с мен! Не ме ядосвай! -езерянина се отдръпна.
-Как го направи?
-Езеряните ме познават. Знаят, че не трябва да ме ядосват. Все пак нали един от тях доста сериозно си изпати.
-Мерсии. А сега какво?
-Просто спокойно. Отпусни се по гръб. Знам, че не мога да те накарам да харесваш водата. Просто искам да те науча, че не трябва да се страхуваш от нея. -Ашли най-после се отпусна. -Ето виждаш ли?
-Права си! И за двете. Не можеш да ме накараш да харевсвам водата, но вече наистина не ме е страх.
-Ами хайде да излизаме тогава. Мадам Помфри ще се погрижи ьза крака ти. -Извадих Ашли и тръгнахме към замъка. Тя леко накуцукваше. Дано не беше серизоно.

След като разбара за бала, Клара бе доста натъжна.
- Обичам баловетеу но няма с кого да отидя... - казваше си, тя. - Никого не познавам... защо все на мен? - продължи момичето и очите и се напълниха със сълзи. Тя седна до езерото и се вгеда. Видя само лицето си, което бе взлажно от плача. - О...знам, какво ще е решението... няма да отидя... това е най - лошото, което може да ми се случи... толково искам... да си намеря кавалер и... - момичето продължаваше да се вайка, докато през нея минаваха хиляди другг двойки, който с радост обсъждаха бала.
- Ето... всички си имат... с кого да отидят...аз... - продължи, тя и седна по - наблизо до водата.

Аз дойдох тук и видях клара.Тя си стоеше тъжно до езерото.Аз отидах до нея и казах-
-Здравей аз съм джордж.
-Аз свм клара-каза тя унило.
-Какво има?-попитах аз като седнах до нея.
-Нищо просто наближава бала и всички ще ходят с някой само аз няма с кого.
-И аз съм така-казах аз-Приятелката ми ме избягва и затова явно няма да ходя.
Тя само ме погледна и наведе отново глава.Аз я прегърнах приятелски и казах-
-Спокойно ще намериш някого.
-Сигурно-каза тя още неуверена.
Тогава от тук мина джес и каза-
-Джордж ела за малко.
Аз отидах и тя каза-
-Джордж искаш ли да отидем заедно на бала?
-Ами незная.Това момиче там-посочих клара-Ще е сама на бала.Това изобщо не е готино.Аз мисля да я поканя тъй като има много момчета които ще искат да са с теб а с нея никой.Джес позволи ми да отида с нея.
-Добре-каза тя и си тръгна.
Аз отидах до клара и казах-
-Искаш ли да дойдеш с мен на бала?
-Какво?
-Искаш ли клара?

Аз го погледнах и казах:
- Но ти, си имаи приятелка, а и... ние не се познаваме, не че имам нещо против... аз, ако ти наистина искаш аз съм съгласна...
- Ами значи се разбрахме. - Отвърна ми, той.
- Добре... все пак благодари, иначе едвали някой щеше да ме покана, тъй като съм нова и... никого не познавам, а съм в слидерин по принуда... изобщо не ми харесва тук, но...
- Защо по принуда? - Попита ме, той.
- Ох... наистина тово е дълго история, а и е лично... няма значение... е добре, аз ще тръгвам... чао и отново благодаря!
- Няма защо. - Каза ми, Джордж за довиждане.
Аз се забързах към етажа с общите стаи и влязох, в тази на Слидерин.