На полянката

Заглавие: На полянката Нед Фев 14, 2010 8:16 pm

Това беше поляната.Тя беше заобиколена от дървета и учениците можеха да си одъхват след дългите учебни часове.Тук имаше много пейки и тя беше до забранената гора,а по налолу се разкриваше гледката към езерото.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Заглавие: Re: На полянката Вто Фев 16, 2010 2:46 pm

Учебните часове бяха свършили аз реших да се полюбувам малко на гледката.Дойдох тук и седнах на една пейка.Мирисът на настъпващата пролет беше омагьосващ.Слънцето грееше приятно и имаше лек ветрец.Това беше идеалната обстановка за мен.Извадих от чантата си книгата,която бях взела от библиотеката и седнах да я чета.Казваше се "Хамлет" от Шекспир.Малко беше скучна,но някой сцени баха доста интересни.Почти я бях свършила,а пък я бях взела едва вчера.Седях тук и четах книгата.

Заглавие: Re: На полянката Пет Фев 19, 2010 7:41 pm

Джордж дойде и видя Ашли.Той също си бе взел книга,но тя беше свързана със създаването на хогуартс.Той отиде и каза на ашли-
-Здравей.Може ли да седна тук?
-Ами да.-каза Ашли която явно се бе задълбочила в книгата си.
Джордж седна и започна да чете.В книгата му започна частта в която се говореше за Слидерин.Той започна да чете и стигна до частта в която пишеше за стаята на тайните.Той се обърна към ашли и каза-
-Ашли чувала ли си за стаята на тайните?
-Да.-каза Ашли.
-Иска ми се да отида там.
-Никой не знае къде е тя джордж.Сега ще ме оставиш ли да си чета книгата?
-Да.
Джордж продължи да чете.

Заглавие: Re: На полянката Сря Фев 24, 2010 7:20 pm

Охх най-накрая! Часовете свършиха. Днес времето беше невероятно, а ние да стоим затворени в стаите. Днес тренировка по куидич нямахме, а толкова ми се играеше. Видях Аш и Джордж. Насочих се към тях, а когато видях книгите в ръцете им... не знам какво ми стана, сякаш исках да скрия тази, която носех аз. Не че е лошо да четеш просто моето не беше четене на книга. Аз пиша книга. Мм да и никой не знаеше за нея. А ако те разберат... Ами Ашли сигурно щеше да ми се разсърди щот не съм и казала, а Джордж да ми се присмива. Е, исках да пиша под дървото, тъй че трябваше да поема този риск. Днес усмивката не слизаше от лицето ми. Сякаш предчувствах, че нещо хубаво ще се случи. Но какво? Отидох при Ашли и Джордж и поздравих мило.
-Хаай! -поздравих аз на силен глас, но малко се смутих, защото те четяха. Представям си как четат за някой герой който е на път да падне в бездънна яма и по едно време "Хаай". -Оп, сори, че ви разсеях. Няма да ви питам к'во прайте, очевидно е.
-Хееей, Ем! Къде се изгуби последните няколко дни? Не съм те виждала.
-Мда, и както виждам толкова си се притеснила за мен, че ще умреш от притеснение. -казах го сериозно, макар въобще да не го мислех. Просто ей така, да видим какво ще каже.
-Ми как! Толкова ме разтревожи! Ема, щях да умра. Хахахаха. Знам, че не е насериозно :Р -Аш ме прегърна и въпреки отчаяните ми опити да скрия книгата тя я видя. -К'во е т'ва? Книга?
-Горе-долу. Хайде да четем. -опитах се да отклоня темата.
-И с перо и мастило ли ще четеш. -попита ме Джордж, който най-сетне се обади.
-Ами да, помага ми да се концентрирам. -погледнах го малко лошо. Трябваше ли да ме издава, не че ми пукаше кой знае колко де.
-Хайде, Ем, казвай. -погледнах въпросително, за да замажа положението.- Няма да го скриеш, каквото и да ето. Казвай де, не ме карай да ти вадя думите с ченгел от устата.
-Добре де, добре. -извадих тетрадката, в която пишех. -Пиша книга. Хайде смейте се на воля.
-Да се смеем ли? -попита Джордж. -Че защо? Щот пишеш книга ли? Ха, ми т'ва е супер, бе.
-Мерси. Макар, да не съм сигурна, че го мислиш. Шега бе, Уили!
-Дай да видим книгата.
-Ами ето. -подадох им я. -Казва се "Хрониките на Ема Робъртс - Кралицата на елементите". Не се разкзва за мен, макар да използвах името си. Не съм написала много. Само около 25 глави.

Заглавие: Re: На полянката Чет Фев 25, 2010 5:53 pm

Джордж седна до ашли и те започнаха да четат.Книгата беше много интересна.В нея се разказваше за пътешествия из магьосническият свят.Пишеше за срещи със най-различни създания и чудовища.на джордж му беше невероятно интересно.След малко ашли каза-
-Книгата е страхотна ема.
-Да-потвърди джордж и и подаде книгата.
-Благодаря.
След малко от тук минаха анджелина и хриско и джордж каза-
-Как се събраха точно тея.Те са като ураган и огън.Ще вземат да изпепелят всичко.
Всички се засмяха,но анджелина погледна джордж и му се усмихна.След малко те тръгнаха а ема каза-
-Какво става тук?
-Нищо.Тая си пада по мене.
-О ясно.
-Наистина.Имам си приятелка и не мисля да я зарежа заради това тук-каза той и посочи анджелина.
-Добре де добре.-каза ема.
-Хайде чао.
Джордж стана и тръгна

Заглавие: Re: На полянката Пет Фев 26, 2010 1:58 pm

-Е Ема мога да кажа,че книгата ти е страхотна особено това за рождения ден е супер.Макар да си признаем някой помогна за тази идея.-намекнах аз
-Какво говориш?Аз измислих рождения ден.-отвърна Ема
-Не Ем не говоря за рождения ден,а за цялата книга.-уточних й.
-Аа,е не беше кой знае какво.
-Моля?Напротив ако не ти бях казала нямаше да се сетиш,а и твоята е по-хубава,но все пак кой започва исорията?
-Разбира се,че А.С.-отвърна ми Ема
-Точно така.-намигнах и аз.

Заглавие: Re: На полянката Нед Фев 28, 2010 11:30 am

Джордж и анджелина дойдоха тук.Тук нямаше никой.Тъй като явно в бонбоните имаше любовна отвара аз се бях влюбил в анджелина.Ние седнахме на поляната и започнахме да си говорим.След малко тя каза-
-Джордж.Знаеш че макар че съм от слидерин а ти от грифиндор също може между нас да има нещо нали?
-Да.-казах аз.
Тя стоеше и ме гледаше и аз така гледах нея.Изведнъж покрай мен мина някаква третокурсничка от хафълпаф която изпусна някаква книга.Отворих я и в нея пишеше за любовната отвара.Пишеше че ефекта и се маха само чрез измиване.Аз веднага взех пръчката на анджелина и извках срещу мен-Агуаменте.Залях се с вода и извенднъж ефекта изчезна.Анджелина се приближи до мен с опит да ме целуне,но аз се дръпнах.Тя се ядоса и каза-
-Отварата не е проработила.
Тогава всичко ми се изясни .Аз станах и и казах-
-Вече ням а нищо между нас.Нито приятелство нито нещо друго.За мен ти си мъртва.
Тогава аз се преместих настрана от нея и си стоях сам.

Заглавие: Re: На полянката Вто Мар 09, 2010 8:15 am

Аз дойдох тук сам.Днес бях решил да се отпусна но мислех само за мойра.Мислех къде ли може да е и дали ме избягва.Изведнъж от някъде искочи джес с някакво момче хванати за ръка.Тя се обърна и ме видя.Тогава изражението и се промени.Тя пусна момчето и дойде до мен.Тя седна и каза-
-Джордж извинявай.Правя го само заради бала.
-Да добре целунете се заради бала става ли?
-Джордж не е това което разбираш.
-Дали?Докажи ми.
Джес се приближи и ме целуна.Аз разбира се не се отдръпнах а и аз я целунах.После тя се отдръпна и каза-
-Сега вече вярваш ли ми?
-Да-казах аз.
Изведнъж от тук мина някакво момче от рейвънклоу.Аз знаех кой е тва-беше Зак.Извиках го и той дойде.След това го питах-
-Защо се сбихте в хогсмийд?
-Не ми се говори за това.
-Кажи ми.
-Добре.Аз още изпитвам нещо към ема.Не можах да понеса как той я докосва и се ядосах.Затова го и одарих.Ако не беше дошъл сигурно щях да го убия.
-Аха ясно.
ние говорихме още и аз си тръгнах

Заглавие: Re: На полянката Вто Мар 09, 2010 3:04 pm

Дойдох тук много ядосана или по-скоро разочаровна... Преди малко бях видяла Ашли и Зак отиваха някъде двамата... Но защо?! Нали ми каза, че ме обича. Какъв лъжец! На всичкото отгоре от два-три дни ме избягва. Току-ще бях видяла сценката разиграла се между Джордж и Джес. Абе той к'во само ги сменя? Първо мойра, че Хърмаяни, че Джес, че Анджелина... Загубих им бройката вече. Както и да е т'ва не е моя работа. По едно време се появи Рио (нали се сещате кентавъра), той ме поздрави бодро:
-Здраейте, госпожице Робъртс! Как сте днес?
-Хей, Рио, от кога не съм те виждала! Искаш ли да се разходим?
-Е, щом настояваш! Кажи сега какво има?
-Абе лицето ми да не е прозрачно? Как разбра, че не съм добре?
-Ех, баща ти имаше същия поглед, почти де. Все пак зелените очи никога не лъжат нали?
-Ашли и Зак прекарват много време заедно. -Рио ме погледна тип "Какъв е проблема" -Попринцип няма проблем, но и двамата започнаха да ме отбягват. А преди няколко дни в Хогсмийд Зак ми каза, че ме обичал!
-Моля те, Ема, има логично обяснение на това, сигурен съм!
-Да, естествено, че има! Чудя се само кога ще ми признаят всичко! А Джей ако разбере ще е разбит...
-Джей? -Рио не разбра за кого говоря.
-Джейсън, гаджето на Ашли от Дурмщранг. Толкова време са заедно, дори, че са далеч не ги раздели...
-Стига де, сигурен съм, че не това. Не си прави предварителни изводи.
-Ще трябва да го преглътна... Чао, Рио! -тръгнах да се прибирам.