С Ашли вървяхме към Къщата на крясъците. Аз не исках, но тя ме принуди и какво да се прави - обещанието си е обещание.толкова беше студено, че с С Аш бяхме станали на ледени висулки. Исках колкото се може по-бързо да се приберем в Хогуортс, защото не си чувствах ходилата.
-Искаш ли сега направо да си ходим?
-Да, с моя личен летящ автомобил. -тя се усети какво имах предвид. -Ооо, ясно. Ами добре. Поне ще сме на завет. -влязохме в къщата. Там все още бяха побърканите петокурсници.
-Искаш ли да се бъзикнем малко с тях? Хей, алооооу я намалете децибела бе! Хахаха нещастници!
-Ти праиш ли ни са е лапе?!
-Мда и кфо? Ши ма набиете ли? -те не знаеха, че Ашли се беше скрила.
-Аууууууу, ау, ау! -Ашли умееше идеално да преструва на вълк.
-Вълк! Бягайтеее! -глупаците се разбягаха.
-Брао бе! Супер си! -с Ашли си плеснахме ръцете. -Хайде да се умитаме. Двете с нея тръгнахме по тунела към Хогуортс.